в мрежата

ATM - Asynchronous Transfer Mode (Асинхронен режим на трансфер) е високоскоростен мрежов стандарт, проектиран да поддържа предаване и на глас и на данни. ATM обикновено се използва от интернет доставчиците в техните частни мрежи на големи разтояния. ATM функционира в каналния слой (слой 2 на OSI модела) по оптична линия или UTP кабел.

ATM се различава от по-често срещаните технологии за трансфер на данни като Ethernet по няколко начина. ATM не използва маршрутизация. Хардуерни устройства познати като ATM комутатори осъществяват връзка от точка до точка и данните потичат директно от източника до получателя. В допълнение вместо да ползва пакети с променлива дължина като Ethernet, ATM използва така наречените клетки с фиксиран размер. ATM клетките са с дължина 53 байта, което включва 48 байта за данни и 5 за хедърна информация.

Производителноста на ATM често се изразява под формана на OC (optical carrier) нива, изписвани като "OC-xxx". Нива на работа от 10 Gbps (OC-192) са технически възможни за ATM. По често срещани нива на работа на АТМ са 155 Mbps (OC-3) и 622 Mbps (OC-12).

ATM технологията е проектирана да подобри използването и quality of service (QoS) качество на услугата по мрежи с висок трафик. Без маршрутизация и фиксиран размер на клетките, мрежите могат далеч по лесно да управляват широчината на канала при ATM отколкото при Ethernet например. Високата цена на ATM спрямо Ethernetе тази която ограничава адаптирането и към гръбначните (backbone) и другите високо скоростни специализирани мрежи.