в мрежата

DHCP позволява компютри да се свързват към мрежа базирана на TCP/IP без да имат предварително конфигуриран IP адрес. DHCP е протокол, който назначава уникален IP адрес на устройствата, после освобождава и обновява адресите, когато устройствата напускат и отново се свързват в мрежата.

Доставчиците на интернет (ISP) обикновенно ползват DHCP за да позволят на потребителите да се свържат с интернет с минимални усилия. От друга страна броудбанд маршрутизаторите предлагат DHCP функционалност, като допълнително удобство за свързване на компютри към LAN.

DHCP средата изисква конфигуриран DHCP сървър със съответните параметри за дадената мрежа. Главни параметри на DHCP са; обхвата от свободни IP адреси, правинланата маска на подмрежата (subnet mask), gateway и DNS сървър. Устройствата, които изпълняват DHCP клиентски софтуер могат да получат тези настройки от DHCP сърварите когато е необходимо. Ползването на DHCP в мрежата означава, че системните администратори не е нужно да конфигурират тези параметри по отделно за всяка машина.

Стъпките изпълнявани, когато DHCP клиент получава наем за IP адрес от DHCP сървър, са следните:

1. Компютърът, чиито TCP/IP свойства са установени за получаване на IP адрес чрез DHCP, се появява в мрежата. Този компютър бродкаства съобщение, наречено съобщение за откриване на DHCP.
2. ако в мрежата има DHCP сървър, той приема бродкастното съобщение и отговаря със съобщение, наречено DHCP предложение. Съобщението предлага на клиента IP адрес от диапазона адреси на сървъра, които са налични за разпределение. Предложения адрес временно се резервира, докато сървърат не получи отговор от клиента. Съобщението с предложението също се изпраща като бродкаст, защото клиентът все още няма адрес, до който съобщението да бъде изпратено директно.
3. Клиентът може да получи множество предложения, ако в мрежата има множество DHCP сървъри. Когато пристигне първото съобщение клиентът отговаря със съобщение наречено DHCP заявка. Това е приемане на първото получено предложение. То отново е бродкастно съобщение; по този начин всички DHCP сървари го получават и онези, отправили съощенията си по-късно, ще снаят, че техните предложения не са приети. След това те могат да поставят предложените адреси, които са резервирали за клиента, обратно в своите пулове от свободни адреси.
4. Последната стъпка в тези преговори е DHCP потвърждението. DHCP сървърът, чието предложение е прието, получава заявка от клиента. Сървърът потвърждава приемането и назначава IP адреса на този клиент за предварително дефиниран наемен период. Сърварът може на изпрати на клиента допълнително информация за конфигуриране на TCP/IP, като например IP адресите на DNS i WINS сървъри.

Когато тези стъпки приключат, клиентът може да използва назначения му IP адрес, за да комуникира с останалите компютри, работещи с протокола TCP/IP. Това става, докато не изтече предоставеният наем. Забележете, че наемният период може да се зададе от администратора на DHCP сървъра. Преди изтичането на наема клиентът започва да преговаря, за да го поднови, така че да продължи да използва адреса. Обикновено DHCP сървърът отговаря положително на заявката. Ако обаче DHCP сървърът е изключен, или ако изпрати отговор за отрицателно потвърждение, клиентът трябва да започне DHCP процеса от самото начало.

Ако компютри в една мрежа трябва постоянно да имат един и същи IP адрес, те пак могат да използват DHCP. В този случай трябва да конфигурирате тези компютри да използват резервиран адрес.