Тази глава покрива Internet Protocol (IP) адресите. В нея ще научите какво е IP адрес, как да различите валидния от невалидния IP адрес и как всички налични IP адреси са разделени в категории наречени класове.

В тази глава:

• Двоична и десетична бройни системи
• Конвертиране на двоична към десетична и на десетична към двоична
• Петте класа IP адреси

Какво е IP адресирането?

Всеки хост в TCP/IP мрежа трябва да има уникален адрес. С тези уникални адреси, е възможно изпращането на информация от хост до хост.Всеки пакет съдържа информация за адреса в хедъра и IP адреса в хедъра се използва за маршрутизиране на пакета. Ако няколко човека на вашата улица имат един и същ адрес, това би било проблем за пощите например да сортират писмата. По аналогия IP адресите са уникални за всяка мрежа.

IP адресирането представлява конфигуриране на всеки TCP/IP хост с валиден IP адрес. За достъп до Интернет хоста трябва да има IP адрес, които не само идентифицира хоста (като адрес на къща) но също да идентифицира и мрежовия адрес (като номер/име на улицата). Администратора на мрежата трябва да поставя подходящи IP адреси, за да могат хостовете в мрежата да комуникират помежду си.

Бройни системи

IP адреса идентифицира хоста в мрежата, точно както пощенския ви адрес идентифицира дома ви, така и IP идентифицира хоста.
Помисете така, вашия пощенски адрес се състои от 2 части. Част от него казва на пощальона на коя улица живеете, а друга част казва на кой номер от тази улица живеете. Всички адреси на вашата улица съдържат едно и също име за улица, но имат различен номер за всяка зграда. IP адресите са подобни, темогат да бъдат разделени на две части. Едната част представлява мрежата в която се намира хоста, а другата част представлява отделния хост в тази мрежа.

TCP/IP разглежда адресите в двуичен формат, но хората предпочитат да виждат IP адресите в десетичен формат. Понеже протокола вижда двуичното, работата с IP адреси има повече смисъл когато гледате IP адреса в двуичен формат. За да стане това вие трябва да разбирате двете бройни системи и да можете да ги преобразувате една друга.

Десетичната бройна система изпозва цифрите; 0,1,2,3,4,5,6,7,8 и 9. В двоичната бройна система се използват единствено цифрите 0 и 1.
За да разберем по-добре двоичната бройна система нека погледнем по-отблизо десетичната с която сте запознати доре. Когато анализирате десетичната бройна система е ясно, че цифрите представят определена стойност в зависимост от това на коя позиция/колона в числото се намират. Например числото 27 има 2 с колоната за десетици и 7 в колоната за еденици. Стойността на числото е (2x10) + (7x1).

Когато гледате десетично число, стойността на цифрите във всяка колона се ужеличава от дясно на ляво. Стойността на цифрата в най-дясната колона е резултат на умножение на цифрата по 1. Стойността на цифрата в следващата колона на ляво се получава като умножим цифрата по 10, следващата колона на ляво по 100, следващата по 1000 и т.н. Стойността на колоните продължаа да се увеличава с 10 пъти при всяко преместване на ляво. След като намерите стойността във всяка колона събирате тези стойности, за да получите стойността на сялото число.

Увеличаването на числото при десетичната и двуична бройни системи става по един и същи начин. И при двете системи, продължавате да увеличавате най-дясната цифра с 1 докато не достигнете най голямата стоиност за бройната система (докато не достигнете 9 за десетичната или 1 за двуичната). След като достигнете най голямата стойност добавяте 1 на ляво и започвате най-дясната колона от най-малката цифра отново.

Например: В десетичното число 321, ч е най-дясната цифра. За да увеличим 321 плавно добавяме 1 към най-дясната цифра за да получин 322, продължаваме да увеличаваме най-дясната цифра с 1 докато най-дясната цифра не приеме най високата стойност: 329. Сега увеличаваме цифрата от ляво с 1 и започваме най-дясната цифра от най-малката стойност: 330. След това продължаваме по съция начин..

Бележка: В компютърната индустрия се използват още осмична и шестнадесетична бройни системи. При осмичната базата е 8 а при щестнадесетичната 16.

Преглед на десетичната е двуичната бройни системи

В таблицата от десетични числа по-долу всяко число е представено с 4 цифри. В лявата колона на таблицата, числото 0000 се увеличава с 1 докато не достигне стойност от 0009. В това положение, колоната за еденици достига максималната си стойност за бройната система, така че увеличаваме цифрата в колоната за десетици а стойноста в колоната за еденици запозва отново с най-малката си стойност. Всяка от колоните на таблицата показва четирицифрените числа увеличавани плавно с 1 докато не достигнат 9.

Всяка група от три колони представя точка за десетичната бройна система в която увеличаване на най-дясната цифра с едно предизвиква нужда от повишение в следващата колона.

0000 0010 0020 ... 0090 0100 0110 ... 0990 1000 1010
0001 0011 0021 ... 0091 0101 0111 ... 0991 1001 1011
0002 0012 0022 ... 0092 0102 0112 ... 0992 1002 1012
0003 0013 0023 ... 0093 0103 0113 ... 0993 1003 1013
0004 0014 0024 ... 0094 0104 0114 ... 0994 1004 1014
0005 0015 0025 ... 0095 0105 0115 ... 0995 1005 1015
0006 0016 0026 ... 0096 0106 0116 ... 0996 1006 1016
0007 0017 0027 ... 0097 0107 0117 ... 0997 1007 1017
0008 0018 0028 ... 0098 0108 0118 ... 0998 1008 1018
0009 0019 0029 ... 0099 0109 0119 ... 0999 1009 1019

Двуичната бройна система действа по същия начин с това изключение, че може да използвате само 0-ли и 1-ци. По този начин като увеличите с 1 вече сте достигнали максималната стойност в двуичната бройна система. Следващата таблица показва четирицифрени двуични числа увеличавани с 1.

0000   1000
0001   1001
0010   1010
0011   1011
0100   1100
0101   1101
0110   1110
0111   1111

Конвертиране на двуични числа към десетични

TCP/IP винаги използва двоични IP адреси. Но хората гледат да използват десетични IP адреси понеже могат много по-лесно да работят с тази позната форма на записване. Конвертирането на двуични към десетични числа е едно много важно умение позволяващо на мрежовите администратори да знаят точната стойност, която TCP/IP ползва.

Опитайте: Конвертиране от двоична към десетична

За да конвертирате двоично число към десетичноl, първо проучете двоичните цифри. За всяка колона която има 1, забележете че това е десетична стойност и после после съберете тези стойности за да получите десетичния еквивалент. Десетичната стойност за всчка колона остава константна:

• Най-дясната колона има десетична стойност 1.
• Следващата колона надясно има десетична стойност от 2.
• Третата колона надясно има десетична стойност от 4.
• Четвъртата колона надясно има десетична стойност от 8.

Така например за двуичното число 0011 имате 1-ци в две колони. Знаете че най-дясната колона има десетичен еквивалент 1 и че втората колона надясно има десетичн еквивалент от 2. Съберете 1 и 2 и получавате 3. Така десетичния еквивалент на 0011 е 3.

Сега опитайте тези примери:

1. Конвертирайте двуичното число 0001.
   Десетичния еквивалент за конвертирането е 0 + 0 + 0 + 1 = 1 десетично
2. Конвертирайте двуичното число 0110.
   Десетичния еквивалент за конвертирането е 0 + 4 + 2 + 0 = 6 десетично
3. Конвертирайте двуичното число 1110.
   Десетичния еквивалент за конвертирането е 8 + 4 + 2 + 0 = 14 десетично
4. Конвертирайте двуичното число 1111.
   Десетичния еквивалент за конвертирането е 8 + 4 + 2 + 1 = 15 десетично

Всяка от тези колони представлява бит (двуична цифра). Най-голямото десетично число, което може да се възпроизведе от 4 бита е 15.

Конвертиране на десетични числа към двоични

Съществуват няколко прости метода за превръщане на десетични числа в двоични. Вижте кой ви е най-удобен и го упражнявайте. В тази секция ще намерите няколко метода които може да са ви полезни.

Използване на метода стойност на бита

Единия метод за конвертиране на десетични към двуични числа е противоположен на конвертирането на двуични към десетични. Първо намирате двуичните позиции с максимална десетична стойност, които са все още по-малки или равни на десетичното число, което искате да конвертирате. Задайте стойност от 1 за тази двуична позиция, извадете тази стойност от оригиналното десетично число и повторете същия процес за остатъка.

Опитайте: Конвертиране на десетични числа в двуични

За да конвертирате десетично 9 в двуично с помоща на метода стойност на бита, започнете с бинарна таблица като тази:
x x x x
8 4 2 1
Можете да видете че двуичната позиция с максимална десетична стойност, която все още по-малка от 9 е бита 8. Така че слагате 1 в бита 8 и изваждате 8 от оригиналното десетично число 9 и имате остатък от 1.
1 x x x = 8 и 9 – 8 остава остатък от 1
8 4 2 1
Повтаряте процеса за остатъка: Максималната бинарна позиция със стойност по-малка или равна от 1 е бита 1. Поставяте 1 на това място. Понеже нямате остатък останалите битове остават 0-ли и конвертирането приключва.
1 0 0 1 = 9 и  9 – 9 остава остатък от 0
8 4 2 1
Така че десетичното 9 е 1001 в двуичен формат.

Сега опитайте и тези примери:

1. Конвертирайте десетичното 6 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 0 1 1 0 = 6 (0 + 4 + 2 + 0)
2. Конвертирайте десетичното 11 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 1 0 1 1 = 11 (8 + 0 + 2 + 1)
3. Конвертирайте десетичното 3 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 0 0 1 1 = 3 (0 + 0 + 2 + 1)
4. Конвертирайте десетичното 15 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 1 1 1 1 = 15 (8 + 4 + 2 + 1)
5. Конвертирайте десетичното 8 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 1 0 0 0 = 8 (8 + 0 + 0 + 0)
6. Конвертирайте десетичното 9 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 1 0 0 1 = 9 (8 + 0 + 0 + 1)
7. Конвертирайте десетичното 5 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 0 1 0 1 = 5 (0 + 4 + 0 + 1)
8. Конвертирайте десетичното 13 в двуично.
   x x x x
   8 4 2 1
   Резултат: 1 1 0 1 = 13 (8 + 4 + 0 + 1)

Използване на метод с делене

Друг метод за преобразуване на десетични числа в двуичние е мотода с делене. Метода с делене използва серия от прости деления на 2, за да направи преобразуването. Всеки път когато делите десетичното на 2 остатъка ще бъде 1 или 0. Важно е да записвате остатъците в вярната последователност защото резултата зависи от тях.

Процеса на преобразуване изглежда така:

1. Разделете десетичното число на 2 и запишете остатъка 1 или 0.
2. Разделете отговора от деленето на 2 и запишете остатъка 1 or 0.
3. Повтаряйте стъпка 1 и 2 докато резултата от деленето не стане 0.
4. Записвайте остатъците в обратен ред, за да получите двуичния еквивалент.

Опитайте: Конвертирайте десетичните числа в двуични като ползвате метода с делене

Следвайте тези примери стъпка по стъпка и опитайте да ползвате метода на делене, за да преобразувате чистата.
За да конвертирате десетичното 6 в двуично:

1. Разделете 6 на 2 (6/2 = 3 и остатък 0). Запишете 0 като първи остатък.
2. Разделете резултата от деленето, 3 на 2. (3/2 = 1 и остатък 1). Запишете 1 като втори остатък.
3. Разделете резултата 1 на 2. (1/2 = 0 и остатък 1). Запишете 1 като трети остатък. Резултата от деленето е вече 0, така че не е нужно да повтаряте стъпките.
4. Остатъците които получихме са 011. Запишете ги в обратен ред за да получите двуичното число 110.

Сега опитайте тези примери:

1. Конвертирайте десетичното число 11 в двуично.
   11/2 = 5 остатък 1
   5/2 = 2 остатък 1
   2/2 = 1 остатък 0
   1/2 = 0 остатък 1
   резултат: 1011
2. Конвертирайте десетичното число 15 в двуично.
   15/2 = 7 остатък 1
   7/2 = 3 остатък 1
   3/2 = 1 остатък 1
   1/2 = 0 остатък 1
   резултат: 1111
3. Конвертирайте десетичното число 4 в двуично.
   4/2 = 2 остатък 0
   Continues
   2/2 = 1 остатък 0
   1/2 = 0 остатък 1
   резултат: 100
4. Конвертирайте десетичното число 10 в двуично.
   10/2 = 5 остатък 0
   5/2 = 2 остатък 1
   2/2 = 1 остатък 0
   1/2 = 0 остатък 1
   резултат: 1010
5. Конвертирайте десетичното число 7 в двуично.
   7/2 = 3 остатък 1
   3/2 = 1 остатък 1
   1/2 = 0 остатък 1
   резултат: 111

Запомнете: Има само 10 типа хора в света, тези които разбират двуичната бройна система и тези които не я разбират!

Използване на калкулатор

Друг метод за конвертиране на десетичните цисла в двуични и обратното е използването на калкулатор. Важно е да разбирате математическите методи за конвертиране на числата, но повечето администратори в крайна сметка ползват калкулатор защото е по-бързо, лесно и не се допускат неволни грешки.

Често използван калкулатор за целта е този включен в операционните системи на Microsoft. Можете да го стартирате от Start>>Programs>>Accessories>>Calculator.
Калкулатора трябва да е в режим Scientific, може да го изберете от View>>Scientific.

След като калкулатора е в режим Scientific както е на фигурата, погледнете радио бутоните в горната лява част. Радио бутона Dec поставя калкулатора в десетичн режим, а Bin бутона в двуичен режим. За да направите някакво конвертиране напишете числото, което искате да конвертирате после натиснете бутона който не е маркиран. Показалото се число е конвертираното число.

Внимание: Когато използвате калкулатор за конвертиране на десетични числа в двуични имайте предвид, че 0-те отпред изчезват. Например десетичното 7 се представя като двуичното 111 в калкулатора. Но когато работите с IP адреси по принцип ще искате да ползвате 4 или 8 бита. Числото 7 представено с 4 бита е 0111 а с 8 бита 0000 0111. Калкулатора не показва нули отпред защото ги смята за маложажни.

IP адреси

TCP/IP адресите представляват 32 бита. Но вместо да работят с 32 1-ци и 0-ли хората използват десетични числа за представяне на IP адресите, по-точно четири десетични числа разделени с точка "." Тези четири десетични числа представляват 32 двуични цифри, разделени в 4 части наречени октети. Един октет е 8 бита.

IP адреса записан с десетични числа се начича точково десетичен запис (dotted decimal notation), защото представлява четири десетични числа разделени с точки ".". Всяко от тези четири десетични числа представлява споменатите по горе 8 двуични числа (8 бита). В примерите за конвертиране на числа разглеждахме само 4 битови двуични числа. В 8-битовите числа, десетичната стойност на битовете продължава да нараства от дясно на ляво:

• петия бит има десетична стойност 16.
• шестия бит има десетична стойност 32.
• седмия бит има десетична стойност 64.
• осмия бит има десетична стойност 128.

Така например двуичното число 0101 0101 е равно на десетичното 85:
0 + 64 + 0 + 16 + 0 + 4 + 0 + 1 = 85
Двуичното число 1001 0101 е равно на десетичното 149:
128 + 0 + 0 + 16 + 0 + 4 + 0 + 1 = 149
Двуичното число 1111 1111 е равно на десетичното 255:
128 + 64 + 32 + 16 + 8 + 4 + 2 + 1 = 255
Най-голямото десетично число което един октет може да съдържа е 255. Десетично 256 неможе да се представи с 8 бита и затова няма IP адрес, който да съдържа повече от 255 в някой октет. TCP/IP ползва всички 32 бита; по тази причина е важно когато гледате към четирите десетични числа да разбирате че те наистина са 32-та бита които TCP/IP ползва.

Например, IP адресът 131.107.2.200 може да бъде представен в следните двуични октети:
131 = 1000 0011
107 = 0110 1011
2 = 0000 0010
200 = 1100 1000
Следователно TCP/IP ще види 131.107.2.200 като:
1000 0011 0110 1011 0000 0010 1100 1000

За хората поглеждането на 32 бита е малко в повече, така че ползването на десетичн еквивалент е по-лесно. Когато гледат двуичното число повечето хора разделят всеки 4 бита, за да може всички 1-ци и 0-ли да не изглейдат смесени.

Например IP адресът 209.132.95.62 ще бъде:
209 = 1101 0001
132 = 1000 0100
95 = 0101 1111
62 = 0011 1110
TCP/IP вижда 209.132.95.62 като това:
1101 0001 1000 0100 0101 1111 0011 1110

Ето няколко примера за IP адреси:
15.231.25.115
1.26.251.32
221.26.0.1
209.132.95.3

Класове на IP адресите

IP адресите са разделени в пет класа: Клас A, Клас B, Клас C, Клас D, и Клас E. Адресите се поставят в определен клас в зависимост от десетичната стойност в първите им октети. Първия октет на IP адреса може да започва с десетична стойност от 1 до 255.

Система за разделяне на IP адресите в класове е въведена, за да помогне при назначаването на уникални IP адреси. Нека да погледнем как са разделени тези класове и как се получава IP адрес във всяка от тези категории.

Адреси клас A

Адресите от клас A започват с десетична стойност в първия октет от 1 до 127. Например:
1.x.y.z
10.x.y.z
27.x.y.z
102.x.y.z
Представени двуично клас А адресите винаги започват с 0 в наи левия бит. Например:
1.x.y.z = 0000 0001.x.y.z
10.x.y.z = 0000 1010.x.y.z
27.x.y.z = 0001 1011.x.y.z
102.x.y.z = 0110 0110.x.y.z
127.x.y.z = 0111 1111.x.y.z
Забележете, че 127 има 1 във всеки бит на октета с изключение на първия бит. Следващата по-висока двуична стойност ще постави 1 в първия октет и адреса вече няма да бъде клас А. Ето защо 127.x.y.z е най-високия клас А адрес.

Клас A адресите използват първия октет за да представят  адреса на мрежата, като оставят останалите 3 октета за оказване на уникални адреси на хостове в тази мрежа. Понеже първия бит е 0 следващите 7 бита се използват за разграничаване на мрежата от врички останали мрежи и 24 бита се използват от всеки хост, за да направи себе си уникален в мрежата. Едно важно правило, което трябва да запомните е, че мрежовия адрес не може да бъде представен от 0-ли във всички битове. Това осначава, че има само 127 клас А адреса на мрежи. На пръв поглед е очевидно, че има 127 мрежи но следното уравнение го доказва:
2⁷ – 1 = 127
където 2 на всички възможни комбинации от стойности които всеки бит може да съдържа (1 или 0), 7 е броя на използваните битове и 1 е адреса при който всички 7 бита са 0 (не можете да имате мрежов адрес само с нули нали така?).

За всеки от тези 127 мрежи, всеки адрес ползва останалите 24 бита за да направи себе си уникален. Всички възмоцни комбинации от тези 24 бита образуват броя на уникалните IP адреси на хостове, които могат да съществуват в тези 127 мрежи. Има 16,777,214 възможни уникални IP адреса във всяка от 127-те клас А мрежи. Подобно на правилото, че мрежовата част от адреса неможе да се състои само от 0-ли, хост частта на адреса не може да бъде само 0-ли или само 1-ци. Хост частта, която съдържа само 1-ци се отнася за IP броудкаст адрес за него ще научите в следващата глава, а хост частта състояща се само от 0-ли се отнася за мрежата. Ето защо уравнението за определяне броя на хостовете във всяка клас А мрежа изглежда така:
2²⁴ – 2 = 16,777,214
Изваждаме 2 понеже адресите при които има само 0-ли или 1-ци са невалидни.

Мрежовия адрес 127 от клас А мрежовите адреси е резервиран за тестове, мрежовия адрес 127.x.y.z е резервиран като адрес за обратна връзка (loopback). Никой хост неможе да ползва 127.нещо си за свой адрес защото този адрес е резервиран за диагностични цели. Когато тестваме TCP/IP инсталацията, 127.нещо си се отнася за тази инсталация. Например ако мрежов администратор тества 127.0.0.1 ще се отнася за тествания хост. Понеже 127.0.0.0 мрежата е само за тестване и не е налична за ползване за адреси, останаха 126 клас А мрежи.

Адреси резервирани за частно ползване

Някои адреси са резервиране за частни нужди. Например 127.0.0.0 е резервиран за тестови нужди, други примери включват IP адреси които се ползват само в частни мрежи, не в интернет. Ако желаете да ползвате TCP/IP във вашата вътрешна мрежа (intranet) без да ползвате интернет може да ползвате следните адреси:

Клас A от 10.0.0.0 до 10.255.255.255
Клас B от 172.16.0.0 до 172.31.255.255
Клас C от 192.168.0.0 до 192.168.255.255

Маршрутизаторите в интернет няма да маршрутизират трафик от или до тези адреси, те са само за вътрешна частна употреба. За да ползвате тези адреси и да имате достъп до интернет трябва да ползвате Proxy сървър или Network Adress Translation (NAT).

Proxy сървър e приложение, което препредава трафика от една мрежа в друга като променя IP адреса на изпращащия хост.

Network Adress Translation (NAT) е приложение, което променя адреса на изпращащия хост когато препредава трафика от една мрежа в друга.

Class B Addresses

Клас B адресите имат в пърдия си октет десетична стойност от 128 до 191. Например:
128.x.y.z
151.x.y.z
165.x.y.z
191.x.y.z
В двуичен вид клас B адресите винаги започват с 10 в първите два бита. Например:
128.x.y.z = 1000 0000.x.y.z
151.x.y.z = 1001 0111.x.y.z
165.x.y.z = 1010 0101.x.y.z
191.x.y.z = 1011 1111.x.y.z
Забележете че 191 има еденици във всички битове в октета с изключение на втория бит най-ляв бит. Следващата по-голяма двуична стойност би поставила 1 в този октет и този адрес не би бил от клас B, 191.x.y.z е най-високия клас B адрес. Клас B адресите ползват пъсвите два октета, за да представят уникален адрес на мрежа. Понеже имаме 10 в първите два бита следващите 6 бита на първия октет и 8-те бита на втория октет се използват за отличаване на тази мрежа от всички останали мрежи. 16 бита се ползват от всеки хост, за да направи уникален адрес за себе си в клас B мрежата. Уравнението, което показва броя на възможните клас B мрежи изглежда така:
2¹⁴ = 16384
Това означава, че има 16384 клас B мрежи на разположение. Във всяка от тези 16384 мрежи всеки адрес ползва останалите 16 бита за определяне на уникален адрес. Всичките възножни комбинации от тези 16 бита образуват броя на уникалните хотове в тези 16384 мрежи. Има 65534 възможни уникални IP адреса в една клас B мрежа:
2¹⁶ – 2 = 65534

Клас C адреси

При клас C адресите имаме в първия октет десетична стойност от 192 до 223. Например:
192.x.y.z
200.x.y.z
210.x.y.z
223.x.y.z
В двуичен вид клас C адресите винаги започват със 110 в първите 3 бита. Например:
192.x.y.z = 1100 0000.x.y.z
200.x.y.z = 1100 1000.x.y.z
210.x.y.z = 1101 0010.x.y.z
223.x.y.z = 1101 1111.x.y.z
Забележете, че 223 има 1-ци навсякаде в октета с изключение на третия бит отляво. Следващата по висока двуична стойност би пославила 1-ца в третия бит и адреса не би бил от клас C. Ето защо 223.x.y.z е най-високия клас C адрес. Клас C адресите използват първите 3 октета, за да представят уникален адрес на мрежата. Понеже първите 3 бита са винаги 110, мрежовата част на клас C адреса включва останалите 5 бита и всичките 8 бита във втория октет плюс всичките 8 във третия, имаме общо 21 бита. Остават само 8 бита за използване от хостовете в клас C мрежата. Уравнението за клас C мрежата е:
2²¹ = 2097152
Това означава, че съществуват 2,097,152 клас C адреса на разположение. Във всяка от тези 2097152 мрежи, всеки хост ползва останалите 8 бита, за да определи уникален адрес за себе си. Всички възможни комбинации от тези 8 бита правят броя на хостовете в клас C мрежата. Има 254 възможни уникални адреса в клас C мрежата:
2⁸ – 2 = 254

Клас D адреси

При клас D адресите имаме десетична стойност от 224 до 239 в първия октет, в първия октет в двуичен вид имаме за първите битове 1110. Класовете A, B и C са единствените адреси, които са на разположение за TCP/IP IP адреси на хостове. Нито един хост неможе да има клас D адрес. Тези адреси се наричат мултикаст адреси и са невалидни за ползване за ползване от всеки хост.

Предназначението на мултикаст адресите е да позволи на сървър някъде в интернет да изпраща данни до клас D адреси, които нито един хост няма, за да може няколко хоста да слушат на този адрес по едно и също време. Когато гледате телевизия онлайн или слушате онлайн радио в интернет вашия компютър слуша клас D адрес. Никой сървър не изпраща данни директно до вашия компютър, вместо това сървъра изпраща данните до мултикаст адреса. Всеки хост може да ползва софтуер, за да слуша на адреса и много хостове могат да слушат наведнъж.

Клас E адреси

Адресите от клас E имат обхват от 240 до 255 и първия им октет започва с 1111 за първите 4 бита. Клас E адресите са резервирани адреси и са невалидни за ползване от хостове, те се използват за експериментални цели от IETF.

Classless Inter-Domain Routing (CIDR) Безкласово маршрутизиране

Classless Inter-Domain Routing (CIDR) е схема за IP адресиране разработена след класовата система A, B, C, D и E. Традиционната класова система възприема IP адреса като четири октета с мрежова част на адреса осветен от подмрежова маска (Subnet mask). Стандартната мрежова част представят първия октед, първите два октета или първите три октета. CIDR адресирането също представя IP адресите в традиционния десетично точков вид, но осветява мрежовата част с наклонена черта следвана от число. Например:
192.168.3.15/26
172.21.165.1/19
Числото след наклонената черта представлява броя битове използвани за мрежовата част на IP адреса. CIDR е разработен, за да увеличи ефективността при назначаването на адресите и да разтовари натоварените Интернет маршрутизатори. Използвайки CIDR адреси, по-малко и по кратки адреси/маршрути е нужно да бъдат записани в маршрутните таблици.

Обобщение класовете IP адреси

Важно е да разбирате цялата схема на адресите, после когато правите избор за TCP/IP адресиране за вашата мрежа, ще използвате тази схема която ви позволява да адресирате всички хостове в мрежата си и да ви остави възможност за разтеж.
Обобщение на правилата и уравненията за изчисление за адресите на класовете A, B и C:

• Идентификатора на хоста не може да съдържа само 0-ли.
• Идентификатора на хоста немоге да съдържа само 1-ци.
• За определяне на броя на мрежите, които могат да бъдат създадени, използвайте формулата 2^N, където N е броя на битовете в мрежовата част на адресите.
• За да определите броя на хостовете във всяка мрежа, използвайте формулата 2^N – 2, където N е броя на битовете използвана за хост частта на адреса.

Следната таблица представя обобщение на класовете и адресите: